Кръговрат
Живели сме преди от себе си да вкусим,
преди да се повярваме, преди да се усетим,
преди по стълбите въздушни с първите си стъпки
крехки стъбълцата ни да се опитват да проходят,
преди това са пили семената ни от своята взаимност
през студенината черна на пръстта.
Усърдно диша времето
и механизмите му слепи
наваксват на кокили пробяганите разстояния.
Един до друг се втурваме напред,
един към друг насъскани, един за друг далечни.
И как един във друг отново да прогледнем,
преди чертата черна на финала,
отвъд която вместо с гълъби ще пращаме
по червеи един на друг послания?
Edvin Sugarev
Koloběh
Žili jsme, aniž jsme se vzájemně chutnali,
aniž bychom si věřili, necítili jsme se,
aniž by se naše křehké výhonky pokusily
na vzdušném schodišti o své první a nesmělé krůčky,
aniž bychom napojili svá semena svou vlastní vzájemností,
napříč zimomřivou černotou hlíny.
Usilovně oddechují
času slepé mechanismy,
jak na chůdách, dohánějí ubíhající vzdálenosti.
Jeden za druhým se řítíme vpřed
jeden na druhém namačkán, jeden druhému vzdálen.
Jak máme znovu jeden druhého poznávat
než protrhneme černou stuhu v cíli,
odkud si místo po holubech budem posílat
po červech vzkazy, jež jsme nestačili?